Количката е празна
Мазнините са органични съединения, част от групата на липидите. Липидите се характеризират с неразтворимост във вода. Те са основен градивен компонент на клетъчните мембрани. Другите видове липиди са стеролите, фосфолипидите, восъците, моно- и диглицеридите. Мастните киселини имат следните основни роли:
1. Източник на енергия
2. Участват в структурата на различни части на клетката
3. Градивен материал за производството на важни вещества като хормони и невротрансмитери
4. Имат функция на термоизлотори, като предпазват организма от преохлаждане.
5. Мазнините спомагат за усвояването на мастноразтворимите витамини А, D, E и K.
Мазнините са съществена част от нашата диета и са важни за доброто здраве. Има различни видове мазнини, като някои от тях са полезни, а други е препоръчително да избягваме.
! Мазнините имат висока калорична стойност – 9 калории на грам.
ВИДОВЕ МАЗНИНИ
Мазнините се делят на наситени, ненаситени (мононенаситени и полиненаситени) и трансмазнини. Молекулите на мазнините се различават биохимично според състава си и това е основната разлика за въздействието и усвояването им от организма.
Наситени мазнини
Срещат се основно в маслата и мазните от животински произход (месо, пълномаслено мляко). Но също така те се срещат и в някои тропически растителни масла, като например кокосовото масло. Повечето от тези мазнини са в твърдо състояние при стайна температура.
За един балансиран хранителен режим, препоръчително е маслата и мазнините, съдържащи наситени мастни киселини да се консумират умерено.
Когато не внимаваме с дневния прием на наситени мастни киселини, те допринасят за повишаване на нивото на LDL (лошия) холестерол в кръвта и крият потенциални рискове за здравето.
Ненаситени мастни киселини – делят се на мононенаситени и полиненаситени мзнини
Мононенаситени мазнини
Повечето растителни олиа и масла съдържат в различни количества мононенаситени мастни киселини. Те обикновено са в течна форма при стайна температура, но те могат да преминат в твърдо състояние при понижена температура. Мононенаситените мастни киселини са чудесен вид мазнини за хранителния режим на човека, тъй като те допринасят за намаляването на LDL (лошия) холестерол в кръвта и спомагат за увеличаването на HDL (добрия) холестерол.
Мононенаситените мастни киселини се съдържат основно в следните продукти: зехтин, рапично масло, фъстъчено масло, както и в повечето ядки. Маслиновото масло има най-висок процент (около 77%) мононенаситени мазнини спрямо всички ядивни масла.
Полиненаситени мазнини
Основните източници на полиненаситени мастни киселини са: семена, ядки, зеленчуци. Мазнините, богати на полиненаситени мастни киселини обикновено са в течно състояние при стайна температура, а също така и при по-ниски температури. Полиненаситените мастни киселини спомагат намаляването на общия холестерол в кръвта, включително HDL (добрия) холестерол. Препоръчват се дневните приеми на полиненаситени мастни киселини да бъдат част от един балансиран хранителен режим.
Сред полиненаситени мастни киселини се открояват двете най-важни мастни киселини – линоленова киселина, известна също като омега-3 и линолова, известна като омега-6. Тези мастни киселини се наричат “есенциални мастни киселини”, тъй като те са от съществено значение за живота и здравето на човешкия организъм, но не могат да се синтезират самостоятелно и трябва да се набавят чрез храна или хранителни добавки.
Линоловата и линоленовата мастни киселини са ключови за развитието на организма. Те имат важна роля за намаляване на риска от сърдечно-съдови заболявания, спомагат за понижаване на кръвното налягане, предпазват от запушване на артериите и спомагат за изграждането на мозъчни клетки.
Източници на омега-3 мастни киселини са следните растителни масла: ленено масло, рапично масло, соево масло и орехово масло както и мазнините, съдържащи се в повечето морски деликатеси. Слънчогледовото семе, сусамът, орехите, соята и техните масла са много богати на омега-6 мастни киселини.
Трансмазнини
Трансмастни киселини представлява общ термин за ненаситените мастни киселини с два водородни атома, разположени на различни страни в двойната връзка.
Основните източници на трансмастни киселини са:
1) бактериална трансформация на ненаситените мастни киселини в стомаха на преживните животни;
2) промишлено производство на масла при процесите на хидрогениране и обезмирисяване
3) нагряване и пържене на масла при висока температура.
Трансмастните киселини са предпоставка за коронарна болест на сърцето, тъй като те способстват за увеличаването на LDL (лошия) холестерол, но също така те водят до понижаване на HDL (добрия) холестерол. Освен това трансмастните киселини повишават нивото на триглицеридите в кръвта.